Incoterms 2020 са актуалната версия на международните търговски условия, които помагат да се изясни кой организира транспорта, как се разпределят разходите и кога рискът преминава от продавача към купувача.

Те не са просто съкращения във фактура, оферта или договор. Incoterms влияят върху организацията на доставката, транспортните ангажименти, митническите формалности и отговорностите между страните.

При международен транспорт правилното разбиране на Incoterms помага да се избегнат недоразумения, допълнителни разходи, забавяния и спорове още преди товарът да тръгне.

Какво представляват Incoterms?

Incoterms са стандартни търговски условия, разработени от Международната търговска камара (ICC) и използвани при международни и вътрешни сделки за продажба на стоки. Те определят основните задължения на продавача и купувача във връзка с доставката.

Най-често Incoterms се посочват във фактура, договор, оферта или поръчка заедно с конкретно договорено място или пристанище.

Incoterms определят:

• къде се счита, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка;
• в кой момент рискът от загуба или повреда преминава от продавача към купувача;
• кой организира и заплаща отделните части от транспорта;
• кой извършва износното и вносното митническо оформяне;
• при кои условия продавачът трябва да осигури транспортна застраховка.

Важно е да се знае и какво Incoterms не определят. Те не заместват договора за покупко-продажба, не определят кога собствеността върху стоката преминава между страните, не определят условията за плащане и не уреждат всички възможни търговски или правни въпроси.

Защо са важни при международен транспорт?

При международна доставка често участват продавач, купувач, спедитор, един или повече превозвачи, митнически представител, терминал, склад и краен получател. Затова още преди товарът да тръгне трябва да е ясно кой носи отговорност за всеки етап.

Ако условията не са уточнени предварително, могат да възникнат въпроси като:

• кой трябва да организира транспорта;
• кой заплаща основния превоз;
• кой поема разходите по товарене или разтоварване;
• кога рискът преминава от продавача към купувача;
• кой извършва износното митническо оформяне;
• кой извършва вносното митническо оформяне и плаща приложимите мита и данъци;
• кой поема терминални, складови или други допълнителни разходи;
• до кой адрес, терминал, пристанище или друга точка трябва да бъде доставена стоката.

Затова Incoterms трябва да се договорят ясно още при самата търговска сделка, а не след като вече е възникнал проблем по маршрута.

Риск, разходи и организация – не са едно и също

Една от най-честите грешки при Incoterms е да се приема, че страната, която плаща транспорта, автоматично носи и риска до същата точка. При някои условия това не е така.

Например при CPT, CIP, CFR и CIF продавачът заплаща основния транспорт до договореното местоназначение, но рискът преминава към купувача значително по-рано.

Затова трябва да се разграничават:

• риск – коя страна носи риска от загуба или повреда на стоката в съответния момент;
• разходи – кой заплаща транспорта, обработката, терминалните такси и останалите договорени разходи;
• организация – кой трябва да възложи транспорта и да координира съответния етап;
• митнически формалности – кой извършва износното или вносното оформяне и кой поема свързаните с него задължения;
• застраховка – дали продавачът има задължение да осигури застраховка на товара.

Incoterms 2020 – всички 11 условия и какво означават на практика

Incoterms 2020 включват общо 11 условия. Седем могат да се използват при всеки вид транспорт, включително автомобилен, железопътен, въздушен, морски или комбиниран транспорт. Други четири са предназначени конкретно за морски и вътрешноводен транспорт.

Условия за всички видове транспорт

• EXW — Ex Works — продавачът предоставя стоката на разположение на купувача на договореното място, например в своя склад или производствен обект. По самото правило EXW продавачът не е длъжен да натовари стоката на пристигналото превозно средство и не е длъжен да извършва износното митническо оформяне. Купувачът организира вземането на стоката и транспорта от тази точка нататък. Рискът преминава към купувача още когато стоката е предоставена на негово разположение на договореното място.
• FCA — Free Carrier — продавачът предава стоката на превозвач или друго лице, посочено от купувача, на предварително договорено място. Ако мястото е обектът на продавача, продавачът товари стоката на превозното средство. Продавачът извършва и необходимото износно митническо оформяне. Рискът преминава към купувача при договореното предаване на стоката. FCA често е по-подходящо от EXW при международни доставки, когато продавачът трябва да организира износните формалности.
• CPT — Carriage Paid To — продавачът организира и заплаща транспорта до договореното местоназначение. Рискът обаче не остава при продавача до крайната точка. Той преминава към купувача, когато стоката бъде предадена на превозвача по договорения начин. Така продавачът може да плаща транспорта до друга държава, докато рискът вече е преминал към купувача още в началото на основния превоз.
• CIP — Carriage and Insurance Paid To — продавачът организира и заплаща транспорта до договореното местоназначение, но рискът преминава към купувача при предаването на стоката на превозвача, както при CPT. Допълнително продавачът е задължен да осигури транспортна застраховка за стоката до договореното местоназначение.
• DAP — Delivered at Place — продавачът организира транспорта и носи риска до договореното място на доставка. Стоката се предоставя на купувача върху пристигналото превозно средство, готова за разтоварване. Купувачът организира разтоварването и извършва вносното митническо оформяне, включително заплащането на приложимите вносни мита и данъци.
• DPU — Delivered at Place Unloaded — продавачът организира транспорта, носи риска до договореното място и отговаря и за разтоварването на стоката. Рискът преминава към купувача след като стоката бъде разтоварена и предоставена на негово разположение. Купувачът отговаря за вносното митническо оформяне. DPU е единственото правило Incoterms 2020, при което продавачът има задължение да разтовари стоката на местоназначението.
• DDP — Delivered Duty Paid — продавачът поема най-широкия набор от задължения сред всички Incoterms 2020. Той организира и заплаща транспорта до договореното място, носи риска до пристигането на стоката, извършва износното и вносното митническо оформяне и поема приложимите вносни мита и данъци. Стоката се предоставя на купувача върху пристигналото превозно средство, готова за разтоварване. Самото разтоварване е задължение на купувача. При DDP трябва предварително да се провери дали продавачът може законово и practically да изпълни всички вносни и данъчни задължения в държавата на местоназначение.

Условия само за морски и вътрешноводен транспорт

• FAS — Free Alongside Ship — продавачът доставя стоката до договореното пристанище на изпращане и я поставя до кораба, определен от купувача, например на кей или баржа. Продавачът извършва износното митническо оформяне. Рискът преминава към купувача, когато стоката е поставена до кораба. Оттам купувачът организира и заплаща товаренето на кораба и основния морски транспорт.
• FOB — Free On Board — продавачът доставя стоката до договореното пристанище и я натоварва на борда на кораба, определен от купувача. Продавачът извършва износното митническо оформяне. Рискът преминава към купувача, когато стоката е натоварена на борда на кораба. Купувачът организира и заплаща основния морски транспорт.
• CFR — Cost and Freight — продавачът организира и заплаща морския транспорт до договореното пристанище на местоназначение. Рискът обаче преминава към купувача още когато стоката бъде натоварена на борда на кораба в пристанището на изпращане. Продавачът няма задължение по CFR да осигурява транспортна застраховка.
• CIF — Cost, Insurance and Freight — продавачът организира и заплаща морския транспорт до договореното пристанище на местоназначение и осигурява изискваната по правилото транспортна застраховка. Рискът обаче преминава към купувача още когато стоката е натоварена на борда на кораба в пристанището на изпращане.

Важно: FAS, FOB, CFR и CIF са предназначени за морски и вътрешноводен транспорт. Те не трябва автоматично да се използват за всяка доставка, която включва морски участък. При контейнерни превози например стоката често се предава на превозвача в терминал преди действителното ѝ натоварване на кораба, поради което в зависимост от конкретната организация FCA, CPT или CIP може да бъде по-подходящо условие.

Защо договореното място след Incoterms е толкова важно?

Самото съкращение не е достатъчно. След него трябва да бъде посочено конкретното договорено място, терминал или пристанище и версията на правилата.

Например:

• EXW – Ex Works, Sofia, Bulgaria, Incoterms 2020
• FCA – Free Carrier, Sofia, Bulgaria, Incoterms 2020
• DAP – Delivered at Place, конкретен адрес в Munich, Germany, Incoterms 2020
• CIF – Cost, Insurance and Freight, Port of Hamburg, Germany, Incoterms 2020

Колкото по-точно е посочена договорената точка, толкова по-малък е рискът от различно тълкуване кой трябва да организира и заплати конкретен етап от доставката.

Къде най-често се получава объркване?

Объркване възниква, когато Incoterms са записани формално в документацията, но страните не са обсъдили какво реално означават за конкретната доставка.

Проблеми най-често възникват при:

• неясно посочена точка на доставка;
• липса на конкретен адрес, терминал или пристанище;
• смесване на момента на прехвърляне на риска с това кой заплаща транспорта;
• различно разбиране кой трябва да организира основния превоз;
• неуточнено износно или вносно митническо оформяне;
• използване на EXW, без предварително да е уточнено кой реално може да извърши износните формалности;
• използване на FOB или CIF за транспортна схема, за която друго условие би било по-подходящо;
• очакване, че спедиторът ще реши търговски спор между продавач и купувач;
• липса на подходяща карго застраховка при стоки с висока стойност;
• разминаване между фактурата, транспортните документи и реалната договорка между страните.

Затова Incoterms трябва да се разглеждат не просто като трибуквено съкращение, а като част от реалната организация на доставката.

Как E-Sped може да помогне?

E-Sped може да съдейства при международни доставки, когато трябва да се изясни какъв транспортен модел е подходящ спрямо договореното Incoterms условие, маршрута и ангажиментите между страните.

В зависимост от конкретния случай съдействието може да включва:

• организация на международен транспорт;
• уточняване на товарен и разтоварен адрес;
• координация с изпращач, получател и превозвач;
• насока как договореното Incoterms условие влияе върху транспортната организация;
• координация на транспортните етапи според точката на предаване на стоката;
• връзка с митническо съдействие при внос, износ или транзит;
• насока кога има смисъл от допълнителна карго застраховка;
• координация с E-Logistics при необходимост от складова, митническа или акцизна обработка.

Целта е доставката да бъде организирана ясно още преди товаренето – кой организира транспорта, кой поема съответните разходи, къде преминава рискът и какви документи са необходими.

Каква информация е добре да подготвите?

За да се прецени правилно транспортният процес, е полезно предварително да бъде предоставена основната информация за доставката.

Добре е да подготвите:

• Incoterms условието, записано във фактурата, договора или офертата;
• конкретното договорено място към Incoterms условието;
• точен адрес на товарене;
• точен адрес на разтоварване;
• описание на стоката;
• брой палети, тегло и размери;
• стойност на стоката;
• налични документи – фактура, packing list, CMR или други транспортни документи;
• информация дали е необходимо митническо оформяне;
• желан срок на доставка;
• информация дали е необходима допълнителна карго застраховка.

Тази информация позволява още преди товаренето да се установи как трябва да бъде организирана доставката и кои етапи са ангажимент на всяка от страните.

Имате международна доставка с неясни условия?

При международни доставки E-Sped може да съдейства с транспортна организация и предварително уточняване на маршрута, условията, документите и практическите отговорности между страните.